ДО УСТИЕТО НА ЯНТРА И ОБРАТНО (ПИПЕРКОВО-БЕЛЦОВ-БЕЛЯНОВО-КРИВИНА-НОВГРАД-ДЖУЛЮНИЦА-ПИПЕРКОВО)

Миналата година правих също този велосипеден поход, но стигнах само до Дунава, а да въртя педали още няколко километра до устието на река Янтра, ме хвана мързел.

Тогава бях с обикновено колело, беше август месец и пъклена жега, даже и километър още ми идваше в повече.

Тази година бях с електрическия велосипед, но ако някой смята, че електрически велосипед означава само да се возиш и да си свиркаш, дълбоко се лъже: през цялото време въртях педалите, само че с по-малко усилие и без да слизам при преодоляване на баирите (иначе батерията би ми стигнала само за отиване).

ПО ПЪТЯ

На моста пред село Белцов

Янтра от моста пред село Белцов

Кафенце в село Белцов. Когато няма маси, чашката ми стои на седалката

Поглед към село Джулюница от височината на пътя за село Беляново

На беляновския висящ мост над река Янтра

Река Янтра от височината на висящия мост при село Беляново

Закуска под село Беляново

Река Янтра, снимана от пътя за село Кривина

НА РЕКА ДУНАВ

Шамандура, показваща плитчина. Реката се е отдръпнала през лятото и корабоплаването трябва се насочва и по този начин

Миналата година тук беше пълно с рибари, а сега няма ни един. Но тогава беше август, отпускарско време

Устието на река Янтра

На устието на река Янтра

ВРЪЩАНЕ ОБРАТНО

На моста при Новград

Янтра от новградския мост

Един рибар от височината на моста. Докато го снимах, хвана едно рибенце от вида "ще има за котката"

Краят краси делото. За награда – студена биричка в Новград

Карта на маршрута

ЛОЗИТЕ, КОИТО НЕ ДАВАТ ПЛОД

Тази история е малко библейска.

Почти същата като у евангелист Матей (21:18-19):

"Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад.

Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна."

Вярно, Марк прави сечено на Матей, като вика: "Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините" (Марк, 11:13), от което излиза, че Исус е уморил бадева нещастното дърво, но ние ще подминем тази подробност: тук могат да надникнат и вярващи хора, а на вярващ човек няма как да обясниш, че в случая вторият евангелист е изплискал коритото.

И ще се върнем към нашата история.

А тя е, че имаме едни лози, които от няколко години (а не само сега и преди сезона на гроздето!) не дават никакъв плод, единствено шума.

Аз обаче не съм Исус и не мога с една дума да изсуша лозите, за да сложа на тяхно място други, затова прилагам хамалски методи.

Първо режа пръчките, за да останат само коренищата.

След това хващам търнокопа.

Накрая – едно коренище е изтръгнато от земните недра!

Има още пет, но за утре, че Райчо напредна много по небосвода и хвърля невъобразима жар...