сряда, 9 декември 2020 г.
понеделник, 12 октомври 2020 г.
неделя, 13 септември 2020 г.
ДО УСТИЕТО НА ЯНТРА И ОБРАТНО (ПИПЕРКОВО-БЕЛЦОВ-БЕЛЯНОВО-КРИВИНА-НОВГРАД-ДЖУЛЮНИЦА-ПИПЕРКОВО)
Миналата година правих също този велосипеден поход, но стигнах само до Дунава, а да въртя педали още няколко километра до устието на река Янтра, ме хвана мързел.
Тогава бях с обикновено колело, беше август месец и пъклена жега, даже и километър още ми идваше в повече.
Тази година бях с електрическия велосипед, но ако някой смята, че електрически велосипед означава само да се возиш и да си свиркаш, дълбоко се лъже: през цялото време въртях педалите, само че с по-малко усилие и без да слизам при преодоляване на баирите (иначе батерията би ми стигнала само за отиване).
ПО ПЪТЯ
НА РЕКА ДУНАВ
ВРЪЩАНЕ ОБРАТНО
вторник, 1 септември 2020 г.
ЛОЗИТЕ, КОИТО НЕ ДАВАТ ПЛОД
Тази история е малко библейска.
Почти същата като у евангелист Матей (21:18-19):
"Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад.
Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна."
Вярно, Марк прави сечено на Матей, като вика: "Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините" (Марк, 11:13), от което излиза, че Исус е уморил бадева нещастното дърво, но ние ще подминем тази подробност: тук могат да надникнат и вярващи хора, а на вярващ човек няма как да обясниш, че в случая вторият евангелист е изплискал коритото.
И ще се върнем към нашата история.
А тя е, че имаме едни лози, които от няколко години (а не само сега и преди сезона на гроздето!) не дават никакъв плод, единствено шума.
Аз обаче не съм Исус и не мога с една дума да изсуша лозите, за да сложа на тяхно място други, затова прилагам хамалски методи.
Първо режа пръчките, за да останат само коренищата.
След това хващам търнокопа.
Накрая – едно коренище е изтръгнато от земните недра!
Има още пет, но за утре, че Райчо напредна много по небосвода и хвърля невъобразима жар...














